Детето – начин на употреба

plakatNovKurs

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На 12 и 13 март 2016 година се проведе семинар организиран от Асоциацията за родителските кооперативи. На него присъстваха учители и специалисти работещи с децата в родителските кооперативи. Родителски кооператив „Слънчева пътека“ изпрати своя екип от професионалисти – Зорница Вълева – педагог и Десислава Попова – психолог, за да допълнят и обновят знанията си.

Семинара премина под надслов – Детето – начин на употреба. Два дни търсихме ли търсихме различни начини, за да напишем ръководство за употреба на детето, но се оказа, че и този път ударихме на камък. Остава ни още много труд да положим, за да успеем да вникнем в предизвикателствата и удоволствията, които ни носи общуването с децата.

Ден първи от нашето приключение беше посветен на общуването с детето, кризите, през които то преминава, стратегии за справяне с тях, маниер на работа на детския мозък и начини на учене. Водещият – клиничен и детски психолог Жулиета Темникова, успя прекрасно да балансира лекционният материал предвиден по програма и дискусиите между участниците. Голяма част от времето премина в истинска групова работа – обмяна на опит, идеи, разискване на проблеми и решения. Учителите успяха да бъдат полезни едни на други, да добият увереност и спокойствие.

Ден втори от семинара беше посветен на доста по „материалната“ страна на детето, а именно курс по първа долекарска помощ. Водеща на семинара беше Виктория Янакиева – прекрасна и енергична млада дама, която изуми всички с любовта си към това, което прави! За нея една добре направена превръзка е изкуство! Енергията и струеше от всяка една нейна дума, а това, което правеше най-силно впечатление бе великолепния баланс между необходимата информация и практиката, както и липсата на излишни детайли. Стегнато и чисто – като перфектната превръзка 🙂

 

Част от преживяванията ни можете да видите тук:

 

 

Автор: Карина Господинова

Повече

Децата и играта

Преди пет години и половина, когато се роди моята прекрасна голяма дъщеря, започнах да виждам детството с други очи. Неизменно ме следваха спомените от времето, прекарано навън с приятели,  децата от квартала, веселието, забавните моменти, смеха и страха, че улисани в игри сме закъснели и ни чака размахване на пръсти. Тичахме след топката по цял следобед – футбол, народна топка, ръбче, а слънцето играеше в косите ни и червеше бузите ни, даваше ни усещане за свобода. А стъмнеше ли се, квартала се огласяше от „едно, две, три…“ – брояхме само до 10 разбира се, играехме на криеница, далеч от абитюрентските неволи. Въображението ни чертаеше с пръчки в праха пред блока забавни картини, щастливи лица. Мечтаехме да покорим върхове, да бъдем навсякъде, и винаги, а забавлението в нашите очи беше подаръка за грижите на нашите родители.

Гледайки от позицията на родител, а в последствие и на педагог, осъзнах колко ползи има играта за децата. Не само тяхната първична и неподправена енергия изливаща се чрез играта, а и насочваната и модерирана от възрастен игра и знанието, което тя носи.

Затова започнах да водя и групи за игра в образователен център „Слънчева пътека“.

Всяка събота, за няколко часа с децата минаваме през няколко основни типа игри, които способстват цялостното им развитие:

Конструирането е основната игра, която използвам за развиване на логика, креативност и нестандартно мислене у децата. Те са винаги пълни с идеи, от стоеж на замък с пластмасови бутилки, до издигане на висок кула от конструктор Лего или дървени блокчета, та чак то изработката на лалета от хартия. Тези игри ви се струват стандартни, лесни за изпълнение, но какво ще кажете ако променим правилата? Например – да построим най-високата възможна кула, чиято основа е по-тясна от върха ѝ. Или да направим замък само с бутилки, които са поставени в хоризонтално положение.  Или да направим феи на цветята като облечем хартиените лалета с подходящи дрехи. Винаги когато детето е поставено пред нестандартна задача, то започва да твори, да измисля, да създава, а това неминуемо води до удовлетворение от собствените действия.

Съревнованието при децата става част от тяхното ежедневие още в детската градина и продължава през целият им живот. Тази непрекъсната надпревара създава у тях желание за конкуренция с останалите, но убива удовлетворението от добре свършената работа, от положение усилия, от прогреса, който сами са постигнали. Децата непрекъснато са въвлечени в състезания и конкурси за творчество, където повече или по-малко субективно се сравняват техните способности. Неподходящ подход към победата, загубата или крайната оценка може да доведе дори до развиването на комплекси. В групите за игра с децата преобразяваме идеята за съревнование: всичко отново са на старта, ентусиазирани, готови всеки момент да се впуснат в бягане, жужат като малък кошер, бързащи деца. Да, познахте – това е щафета! Любимата ми състезателна игра, в която всеки се старае да надскочи сам себе си, за да може накрая да се отчете най-доброто време на отбора. Истинско забавление!

Екипните игри също са много интересни, но и предизвикателни за децата. Най-сложното за тях се оказва точно това, че трябва да търсят подкрепа от останалите, и че само благодарение на тяхното съдействие могат да стигнат то победа. Организацията на цял отбор хлапета да изиграят отборна игра граничи по сложност с организирането на почивка на море за цялото семейство до девето коляно., защото изисква много търпени, комуникативни умения, дипломация, и компромиси не само от водещия играта, но и от децата. А удоволствието и гордостта от приключената игра не могат да се опишат  с думи.

Самооценката също може да бъде повишена посредством игра. Както знаете тя се основава на визията, която детето има за себе си и мястото си в света около него, а ниската самооценка се дължи до голяма степен на наранено его. В училище децата често се срещат с оценката на крайният резултат. Това, което се опитвам да постигна е да науча децата да ценят развитието на своите качества, прогреса, който са направили, за да стигнат до резултата, да се гордеят с него и с уникалните си способности.

Сигурно се забелязали, че в последните години водещите компании непрекъснато търсят да наемат или се стараят да обучат хора с високо ниво на емоционална интелигентност. Способността да разбираш своите чувства и тези на околните, да ги осмисляш, споделяш и да реагираш правилно на тях е наистина високо ценена в днешно време. Тя повишава нивото на общуване между хората,  създава хармония и спокойствие.  Децата от най-ранна възраст могат да се научат да разпознават богата гама от чувства. Необходимо е да се подходи с търпение и уважение към малкото дете. Учим децата да се хранят с лъжица като им показваме, подкрепяме ги и ги насочваме с обич и топлина. По същият начин можем да ги научим да разпознават своите чувства, да ги разбират, ценят и да реагират правилно на тях, като им подадем „лъжицата“ чрез игри за емоционална интелигентност, започвайки от най-лесните стъпки – а именно „Познай какво чувство е изписано на лицето ми.“.

И не на последно място разбира се са активните игри. Ние сме създадени, за да водим активен живот, да сме в непрекъснато движение. Дишаме, значи сме живи. Активни сме, значи сме свободни. Едно дете е изпълнено с енергия, то непрекъснато се движи и всяко негово действие за него е игра. Докато за възрастният движението означава спорт, при децата преминаването от една активност в друга е въпрос на удоволствие, а напредъкът на общата им моторика благоприятства работата на мозъка. Танците са безспорен хит, тъй като ангажират цялото тяло в движение. А и да ви кажа честно няма как да събереш на едно място снегорин, влак и кола, освен в детска игра.

Други типове игри, които често използвам в групите за игра са логическите задачи, игрите за концентрация и мотивация, за развитие на умения за комуникация. Задължително включвам в предвидената програма и едно творческо занимание.

Може да се включите в нашия „Ден на отворените врати” на 19.03.2016г. (https://www.facebook.com/events/1144101932301699/), за да получите повече информация.

 

Статията подготви: Карина Господинова

 

 

Повече

Как да развиваме комуникативните умения на децата или „дървото” на комуникацията

Как да развиваме комуникативните умения на децата  или „дървото” на комуникацията

 

Породена от вашите асоциации, настоящата статия включва някои основни идеи за това как да подкрепите децата в тяхното езиково и речево развитие.

 

Комуникацията е едно от най-важните социални явления за хората. За да развие добри комуникативни умения, едно дете е необходимо да бъде правилно и навременно подкрепено още от най-ранно детство. Общуването не е само водене на разговори, то е създаване на връзка между хората, то е неразделна комбинация между говорене и разбиране, между слушане и наблюдение, между споделяне на информация, мисъл, идея.

Общуването между хората се реализира предимно чрез речта и езика и се придружава с т.нар. невербални комуникативни актове – жест, поглед, усмивка, поза, интонация и т.н.

Говорейки за общуване е важно да се разграничат речевите и езиковите умения. Първите обхващат начина, по който се изговарят думите, изреченията и отделните звукове, а вторите – начина, по който се разбира речта на другите и се продуцира собствена такава. Тук се включват всички езикови правила – граматически и стилистични, както и практическото използване на езика като средство за комуникация. И двете умения са еднакво важни, за да има разбирателство, сътрудничество и напредък в общуването между хората.

Развитието на комуникативните умения при децата започва още с тяхното раждане, защото именно тогава се поставя стабилната основа на говора и езика, който ще използва детето в бъдеще. Какво детето чува от майка си и баща си, от своите роднини, познати, приятели, какви  дейности и игри му се предлагат в ежедневието, как то се подкрепя и мотивира за включване в тях – всичко това е от изключително значение за начина, по който то ще разбира чуждите и ще изразява своите мисли. Няма точен алгоритъм, който да гарантира моделирането на конкретни комуникативни способности, но има дейности, осъществяването на които подпомагат този процес чрез стимулиране развитието на познавателните процеси (внимание, памет, мислене) и моториката (обща и фина) – две сфери, непосредствено свързани с придобиването на езикови и речеви умения.

Раждайки се, детето „мисли” чрез движения и допир, израствайки мисленето му „борави” с образи, а след овладяването на езика започва развитието на т.нар. логическо мислене. Затова е важно да се предлагат подходящи дейности, които от една страна да отговарят на типа мислене към момента, а от друга – да стимулират преминаването на следващ етап. И това може да се случи без скъпи играчки и специални техники и упражнения, без излишно напрежение за подготовка, а с минимум усилия и с битови предмети и занимания в ежедневното взаимодействие между родители и деца.

Паралелно на познавателното развитие е важно и физическото развитие на детето – неговата обща и фина моторика, това, което то може да прави с тялото си, с крачета, с ръчички, с пръстчета. Може да изглежда парадоксално, но науката от години е доказала тясната връзка между тренирането на моториката и развитието на речта и езика в развитието на децата и то не само по отношение на писането. Всички дейности свързани с прецизни движения на малките мускулни групи са също така и незаменимо средство за трениране на концентрацията на вниманието, съсредоточеността, търпението, сръчността, удовлетвореността, самостоятелността и много други.

За езиковото развитие не трябва да се забравя разбира се и най-важния момент – живата комуникация с най-близките, речта, която детето чува ежедневно, приказките, които му се четат, песните, които му се пеят, стихчетата, които се опитва да повтаря. Не са достатъчни пасивните канали на езиково продуциране, като телевизия и интернет. Въпреки че имат и своето положително въздействие, например чрез онагледяването, те нямат лично отношение, не могат да похвалят, поощрят и мотивират. Именно с това те създават по-скоро опасност от закърняване на речевите способности, отколкото да съдействат за тяхното развитие.

Детето учи и се развива най-пълноценно в тези моменти, когато има до се бе си значим човек, на който има доверие, и когато активно взаимодейства с този човек, когато има своята роля и отговорност в това взаимодействие и когато има баланс в тези взаимоотношения.

 

Повече за балансираното родителство може да научите в предлаганите в Център „Слънчева пътека” групи за обмяна на родителски опит – тук.

 

Така комуникативните умения на децата могат да се сравнят със стъблото на едно дърво, чийто корени са моториката, познавателните процеси, живото взаимодействие, и което се разклонява в два основни, но винаги взаимосвързани и взаимовлияещи се „клона” – разбирането и говоренето. И за да израсне здраво това дърво, са необходими определени условия, а понякога и специални грижи. Така както, за развитието на речта и езика при децата са необходими определени условия, а понякога и намесата на специалисти.

 

Център „Слънчева пътека” предлага логопедични и психологични консултации за деца и родители, които имат въпроси по темите за детското развитие. Може да се включите в нашия „Ден на отворените врати” на 19.03.2016г. (https://www.facebook.com/events/1144101932301699/), за да получите повече информация.

 

Статията подготви: Десислава Попова (психолог и логопед)

Повече