Децата и играта

Преди пет години и половина, когато се роди моята прекрасна голяма дъщеря, започнах да виждам детството с други очи. Неизменно ме следваха спомените от времето, прекарано навън с приятели,  децата от квартала, веселието, забавните моменти, смеха и страха, че улисани в игри сме закъснели и ни чака размахване на пръсти. Тичахме след топката по цял следобед – футбол, народна топка, ръбче, а слънцето играеше в косите ни и червеше бузите ни, даваше ни усещане за свобода. А стъмнеше ли се, квартала се огласяше от „едно, две, три…“ – брояхме само до 10 разбира се, играехме на криеница, далеч от абитюрентските неволи. Въображението ни чертаеше с пръчки в праха пред блока забавни картини, щастливи лица. Мечтаехме да покорим върхове, да бъдем навсякъде, и винаги, а забавлението в нашите очи беше подаръка за грижите на нашите родители.

Гледайки от позицията на родител, а в последствие и на педагог, осъзнах колко ползи има играта за децата. Не само тяхната първична и неподправена енергия изливаща се чрез играта, а и насочваната и модерирана от възрастен игра и знанието, което тя носи.

Затова започнах да водя и групи за игра в образователен център „Слънчева пътека“.

Всяка събота, за няколко часа с децата минаваме през няколко основни типа игри, които способстват цялостното им развитие:

Конструирането е основната игра, която използвам за развиване на логика, креативност и нестандартно мислене у децата. Те са винаги пълни с идеи, от стоеж на замък с пластмасови бутилки, до издигане на висок кула от конструктор Лего или дървени блокчета, та чак то изработката на лалета от хартия. Тези игри ви се струват стандартни, лесни за изпълнение, но какво ще кажете ако променим правилата? Например – да построим най-високата възможна кула, чиято основа е по-тясна от върха ѝ. Или да направим замък само с бутилки, които са поставени в хоризонтално положение.  Или да направим феи на цветята като облечем хартиените лалета с подходящи дрехи. Винаги когато детето е поставено пред нестандартна задача, то започва да твори, да измисля, да създава, а това неминуемо води до удовлетворение от собствените действия.

Съревнованието при децата става част от тяхното ежедневие още в детската градина и продължава през целият им живот. Тази непрекъсната надпревара създава у тях желание за конкуренция с останалите, но убива удовлетворението от добре свършената работа, от положение усилия, от прогреса, който сами са постигнали. Децата непрекъснато са въвлечени в състезания и конкурси за творчество, където повече или по-малко субективно се сравняват техните способности. Неподходящ подход към победата, загубата или крайната оценка може да доведе дори до развиването на комплекси. В групите за игра с децата преобразяваме идеята за съревнование: всичко отново са на старта, ентусиазирани, готови всеки момент да се впуснат в бягане, жужат като малък кошер, бързащи деца. Да, познахте – това е щафета! Любимата ми състезателна игра, в която всеки се старае да надскочи сам себе си, за да може накрая да се отчете най-доброто време на отбора. Истинско забавление!

Екипните игри също са много интересни, но и предизвикателни за децата. Най-сложното за тях се оказва точно това, че трябва да търсят подкрепа от останалите, и че само благодарение на тяхното съдействие могат да стигнат то победа. Организацията на цял отбор хлапета да изиграят отборна игра граничи по сложност с организирането на почивка на море за цялото семейство до девето коляно., защото изисква много търпени, комуникативни умения, дипломация, и компромиси не само от водещия играта, но и от децата. А удоволствието и гордостта от приключената игра не могат да се опишат  с думи.

Самооценката също може да бъде повишена посредством игра. Както знаете тя се основава на визията, която детето има за себе си и мястото си в света около него, а ниската самооценка се дължи до голяма степен на наранено его. В училище децата често се срещат с оценката на крайният резултат. Това, което се опитвам да постигна е да науча децата да ценят развитието на своите качества, прогреса, който са направили, за да стигнат до резултата, да се гордеят с него и с уникалните си способности.

Сигурно се забелязали, че в последните години водещите компании непрекъснато търсят да наемат или се стараят да обучат хора с високо ниво на емоционална интелигентност. Способността да разбираш своите чувства и тези на околните, да ги осмисляш, споделяш и да реагираш правилно на тях е наистина високо ценена в днешно време. Тя повишава нивото на общуване между хората,  създава хармония и спокойствие.  Децата от най-ранна възраст могат да се научат да разпознават богата гама от чувства. Необходимо е да се подходи с търпение и уважение към малкото дете. Учим децата да се хранят с лъжица като им показваме, подкрепяме ги и ги насочваме с обич и топлина. По същият начин можем да ги научим да разпознават своите чувства, да ги разбират, ценят и да реагират правилно на тях, като им подадем „лъжицата“ чрез игри за емоционална интелигентност, започвайки от най-лесните стъпки – а именно „Познай какво чувство е изписано на лицето ми.“.

И не на последно място разбира се са активните игри. Ние сме създадени, за да водим активен живот, да сме в непрекъснато движение. Дишаме, значи сме живи. Активни сме, значи сме свободни. Едно дете е изпълнено с енергия, то непрекъснато се движи и всяко негово действие за него е игра. Докато за възрастният движението означава спорт, при децата преминаването от една активност в друга е въпрос на удоволствие, а напредъкът на общата им моторика благоприятства работата на мозъка. Танците са безспорен хит, тъй като ангажират цялото тяло в движение. А и да ви кажа честно няма как да събереш на едно място снегорин, влак и кола, освен в детска игра.

Други типове игри, които често използвам в групите за игра са логическите задачи, игрите за концентрация и мотивация, за развитие на умения за комуникация. Задължително включвам в предвидената програма и едно творческо занимание.

Може да се включите в нашия „Ден на отворените врати” на 19.03.2016г. (https://www.facebook.com/events/1144101932301699/), за да получите повече информация.

 

Статията подготви: Карина Господинова