„Дете до детето“ (фокусиране на вниманието, концентрацията)

Children-in-Circle2

„Дете до детето“ (фокусиране на вниманието, концентрацията)

 

При децата много лесно се забелязват трудности да се съсредоточат върху една дейност за повече от няколко минути. Времетраенето се увеличава с възрастта на децата. Също като мускулите на тялото, концентрацията може да бъде тренирана с подходящ набор от игри и упражнения.

Материали:

Не са необходими специални материали.

Цел на играта:

В краткосрочен план улеснява фокусирането на вниманието, а в дългосрочен влияе положително върху продължителността на задържане на вниманието върху извършвана дейност.

Възраст:

3-99г.

Как се играе:

  1. Всички участници се нареждат в кръг.
  2. Водещият на играта изпява (или рецитира) текста ред по ред, като пляска с ръце в ритъм.
  3. Участниците в играта повтарят изпетият текст и изпълняват инструкцията.
  4. Участниците в играта играят по двойки, за да изпълнят инструкциите.
  5. Текста, който може да се използва е следния:

Името на играта (децата повтарят)

е винаги еднакво: (повтарят)

дете до детето, (избират си партньор и изпълняват като докосват дланите на другото дете)

рамо до рамо, (децата в двойката допират рамената си)

бедро до бедро, (допират бедра)

гръб в гръб, (опират си гърбовете)

китка до китка, (допират си китките)

дете то детето, (тук се сменят партньорите, като новите партньори допират длани една в друга)

коляно до глезен, (изпълняват)

рамо го лакът, (изпълняват)

коляно до бедро, (изпълняват)

китка до рамо, (изпълняват)

дете то детето, (тук се сменят партньорите, като новите партньори допират длани една в друга)

лакът до палец ,(изпълняват)

ухо до рамо, (изпълняват)

пръст до пръст, (изпълняват)

нос до пръст, (изпълняват)

свършваме играта

както я започнахме: (децата намират първият си партньор)

дете до детето.

 

  1. Възможни са промени по текста, в зависимост от групата и желанието на водещия.

 

До кога продължава играта:

1-2 минути са достатъчни за фокусиране на вниманието. Може да продължите докато децата се смеят!

Полезни съвети:

  • Играта е прекрасна за събиране и умиряване на групата преди работа.
  • Ако играете просто за забавление, може да дадете на децата да водят играта.

Желая Ви много усмивки!

 

Автор: Карина Господинова

Повече

„Боулинг“ (обща моторика и креативност)

image%20(5)-600x600[1]

Общата или груба моторика се отнася до координираните движения, извършвани от по-големите мускулни групи на тялото. Ако не развият добре грубата си моторика, за децата може да се окаже трудно да овладеят фините движения, които са основополагащи за училищната готовност.

 

А може ли такава игра да развива и креативност? Разбира се. Просто скрийте топката и оставете децата сами да изберат какво може да използват вместо нея.

Децата просто ме удивиха при последната игра. Генерираха идеи с така скорост, че дори не смогвах да си ги записвам. Ще изброя само част от идеите, за да добиете представа за невероятната забава, която се получи:

–          Меки табуретки

–          Смачкана празна бутилка

–          Руло тоалетна хартия

–          Намачкани на топка листи

–          Събута обувка

Падна невероятен смях, макар че не изпробвахме всички предложни варианти. Децата с радост изследваха кое им е по-лесно да хвърлят и защо с някои предмети успяват да съборят повече бутилки отколкото с други.

 

Материали:

Кегли (в този случай празни бутилки от минерална вода),

Цел на играта:

Да бъдат съборени всички кегли.

Възраст:

3-8г.

Как се играе:

  1. Определя се място, където децата ще редят кеглите. Празни бутилки от минерална вода вършат чудесна работа.
  2. Определя се място, от което ще хвърлят.
  3. Определят какво ще използват вместо топка.
  4. Децата хвърлят предмета по кеглите според определения ред.

До кога продължава играта:

Докато децата се смеят!

Полезни съвети:

  • Ако децата изпитват затруднения да се подредят едно след друго, може да прибегнете до теглене на жребий, подреждане по възраст, първа буква от азбуката или височина.
  • На следващото разиграване винаги може да смените реда на децата.
  • Ако имате възможност да оставите децата да експериментират с различни предмети, това ще Ви донесе много смях и забавление, а децата ще могат да експериментират кое как лети, как пада и защо с някои предмети се събарят повече бутилки отколкото с други.
  • Позволете на децата сами да си нареждат кеглите.

 

Автор – Карина Господинова

Повече

Бяхме ли послушни днес?

colour-emotion-guide

„Беше ли послушен днес в детската градина?” „Слушаше ли днес баба?” „Ако си послушен ще ти купя играчка!”

Сигурно няма родител, който поне веднъж не е задавал подобни въпроси и не е правил подобни уговорки със своето дете. Какво обаче чува детето, когато го питаме това.

Нека направим един експеримент. Представете си, че се връщате от работа, където имате един шеф и около 20 колеги. В къщи ви посрещат вашите близки и ви питат „Бяхте ли послушни днес на работа?”. Какво е първото нещо, което ви минава през ума? Кое е това ваше поведение от 8-часовия работен ден, което ще интерпретирате като послушание? Може би това, че сте изпълнили всичко, което шефът е наредил. Или това, че сте успели да свършите ежедневните си задължения. Или това, че денят е минал спокойно и сте нямали проблеми с шефа и колегите. Или това, че сте помогнали на ваш колега да си изпълни задачите. Или …

„Послушанието” има толкова много измерения и всеки един от нас разбира тази дума по толкова различен начин.

А сега се замислете кое е това, което ще ви помогне да бъдете „послушни”? Може би, ако шефът ви забележи усилията, които полагате, и благодарение на това ви повиши заплатата. А може би, когато колегите ви показват уважение и имате възможност да получите подкрепа от тях. Или може би, ако всички ви доставят да си вършите работата и не ви занимават с глупости. Или ….

Има толкова много въпроси, които можем да си зададем за нашето поведение на работното ни място. Толкова много неща ни ядосват или ни радват. Дали има кой да ни чуе?

А дали има кой да чуе едно дете, което е прекарало 8 часа в детската градина, преминавайки през разнообразни ситуации, провокации и емоции? Какво ни носи отговорът: „Да, слушах?”. Дали можем да разберем дали задачите, поставени от учителя са били лесни или трудни за детето. Дали е играло интересна игра с другите деца  или е строило само замък от кубчета. Дали му е приятно, когато другите го въвличат в игрите си или го изолират. Дали то самото умее да привлича другите деца към своите игри или предпочита да го оставят на спокойствие. Дали се чувства щастливо, ентусиазирано, доволно или е обидено за нещо, разочаровано от другите или от себе си.

Обикновено сме свикнали да тълкуваме поведението на детето, за да си отговорим на тези въпроси, или да питаме учителя за поведението на детето в групата.

А сега нека се върнем на нашата собствена ситуация. Връщаме се в къщи след дългия работен ден и близките ни казват: „Много ти харесва на работа, щом се връщаш толкова късно?”; „Стига си се дразнил на шефа си. Трябва да го слушаш. Той най-добре знае какво трябва да се прави.”. Или пък се обаждат на шефа, за да го попитат дали сте си свършили работата днес. Какви чувства навява всичко това у вас?

Често подценяваме или ограничаваме възможността на децата да изпитват същите чувства като нас. „Той е малък, не разбира!” Самият факт, че не разбираме нещо обаче не пречи на чувствата и емоциите ни да бушуват вътре в нас. Напротив, точно тогава те са изключително интензивни. Те ни карат да се активизираме и да намерим отговорите на въпросите или ни карат да се потиснем от неумението ни да контролираме ситуацията и да се объркваме още повече.

Ежедневно децата преминават през разнообразни ситуации, които пораждат разнообразни чувства. А думата „послушание” не описа нито конкретна ситуация, нито конкретно чувство. И затова тя не може да съдейства на малкия детски свят да изглежда по-подреден, по-разбран и по-контролируем. Детето се нуждае от нещо, което ще го подкрепи в трудния процес на осмисляне на взаимоотношенията между хората, от изграждане на успешни стратегии за справяне с неразбираемото, от алтернативни модели на реакция.

А за всяко дете това „нещо” е нещо различно. Защото всяко дете е един огромен свят, чието опознаване ни коства много умения, време, разочарования и радости, много емоции и въпроси. Може би имаме нужда да перефразираме въпроса.

„Аз слушах ли моето дете днес?”

 

Автор: Десислава Попова

Повече

Домашен лесен туистър

snimka

„Домашен лесен туистър“ (игра за баланс)

Балансът е способността да се поддържа контролирана позиция на тялото, докато се изпълнява определена задача. Въпреки че баланса не се развива напълно при децата преди 12 годишната им възраст, работата по развитието му допринася за развитие на речта с по-късен етап.

Материали:

Цветни хартии, тиксо, зар

Цел на играта:

Децата да запазят баланс докато пристъпват от един цвят на друг.

Възраст:

4+г.

Как се играе:

  1. Подготвяме подходящ размер цветни листи – минимум по два от всеки цвят. Обезопасяваме ги с тиксо на земята.
  2. Играта може да се игра от толкова деца, колкото прецените, че може да се събрат на игралното поле. Оптималният вариант, който съм играла – 2 деца при 2 цветни листа от цвят, или 3 деца при 3 цветни листа от всеки цвят.
  3. Определяме кой цвят на коя цифра от зарчето ще отговаря.
  4. При сигнал, децата стъпват на цвят по желание с десен крак.
  5. Хвърля се зар, който определя къде трябва да сложат децата левия си крак.
  6. Играта продължава с редуването на ляв и десен крак.

До кога продължава играта:

Играта продължава докато децата се забавляват.

Полезни съвети:

  • Играта е подходяща за по-малка група деца или за игра вкъщи с мама.
  • За да затрудните по-големите деца може да включите допълнително условие: да не си пускат ръцете докато се местят по игралното поле.

Автор: Карина Господинова

 

Повече

Крис-крос

kris-kros

„Крис-крос“ – игра за преминаване на средната линия на тялото

След множество проучвания се стига до заключението, че за да се използва пълния потенциал на мозъка, той трябва да работи цялостно – да се включат повече мозъчни зони и да се подобри връзката между тях. Затова е нужно двете хемисфери да бъдат развивани, а връзката между тях да е усилена.

Преминаване на средната линия на тялото (вертикалната разделя тялото на лява и дясна половина) благоприятства за

  • Развитието на билатералните умения за пълзене, ходене или виждане в дълбочина и е от огромно значение за цялостната координация на тялото.
  • Подобряват бинокуляното зрение (виждането с двете очи), едновременното слушане с двете уши, координацията на лявата и дясната страна на тялото, както и на лявото и дясно полукълбо на мозъка.

Материали:

Хронометър

Цел на играта:

Преминаване през средната линия на тялото.

Възраст:

5-8г.

Как се играе:

За целта на играта съм подбрала 3 различни движения с повишаваща се трудност:

  • Докосване на коляното с дланта на противоположната ръка;
  • Докосване на коляното с лакътя на противоположната ръка;
  • Докосване на глезена с дланта на противоположната ръка;
  1. Определя се маршрут, по който децата ще преминават, който да завършва там, откъдето е започнал.
  2. Определя се реда на тръгване на децата (най-практично е децата сами да се договорят в какъв ред ще се подредят.)
  3. Предварително договаряте кое движение ще се изпълнява.
  4. При сигнал, първото дете започва да преминава по маршрута, извършавайки предварително договореното движение.
  5. Когато детето стигне до края на трасето, предава щафетата на следващото дете.
  6. Засича се времето на групата и се записва.

До кога продължава играта:

Добре е да се направят няколко извъртания на групата, за да се стимулират да постигнат най-добро време.

Полезни съвети:

  • Ако децата изпитват затруднения да изберат кой след кой ще се включи в Крис-крос щафетата, може да прибегнете до теглене на жребий, подреждане по възраст, първа буква от азбуката или височина.
  • На следващото разиграване винаги може да смените реда на децата.
  • Ако групата деца е от различни възрасти, за по-малките оставете само лесното движение – длан в коляно, а затруднете само по-големите.
  • Ако играете само с малки деца, може просто да направите гоненка, но с едно важно правило – и гонещият и гонените да използват само предварително договореното движение.
  • ВАЖНО – ако децата, с които работите, никога не са правили подобни упражнение е добре да се отработят предварително с няколко повторния.

Автор – Карина Господинова

Повече