Бяхме ли послушни днес?

colour-emotion-guide

„Беше ли послушен днес в детската градина?” „Слушаше ли днес баба?” „Ако си послушен ще ти купя играчка!”

Сигурно няма родител, който поне веднъж не е задавал подобни въпроси и не е правил подобни уговорки със своето дете. Какво обаче чува детето, когато го питаме това.

Нека направим един експеримент. Представете си, че се връщате от работа, където имате един шеф и около 20 колеги. В къщи ви посрещат вашите близки и ви питат „Бяхте ли послушни днес на работа?”. Какво е първото нещо, което ви минава през ума? Кое е това ваше поведение от 8-часовия работен ден, което ще интерпретирате като послушание? Може би това, че сте изпълнили всичко, което шефът е наредил. Или това, че сте успели да свършите ежедневните си задължения. Или това, че денят е минал спокойно и сте нямали проблеми с шефа и колегите. Или това, че сте помогнали на ваш колега да си изпълни задачите. Или …

„Послушанието” има толкова много измерения и всеки един от нас разбира тази дума по толкова различен начин.

А сега се замислете кое е това, което ще ви помогне да бъдете „послушни”? Може би, ако шефът ви забележи усилията, които полагате, и благодарение на това ви повиши заплатата. А може би, когато колегите ви показват уважение и имате възможност да получите подкрепа от тях. Или може би, ако всички ви доставят да си вършите работата и не ви занимават с глупости. Или ….

Има толкова много въпроси, които можем да си зададем за нашето поведение на работното ни място. Толкова много неща ни ядосват или ни радват. Дали има кой да ни чуе?

А дали има кой да чуе едно дете, което е прекарало 8 часа в детската градина, преминавайки през разнообразни ситуации, провокации и емоции? Какво ни носи отговорът: „Да, слушах?”. Дали можем да разберем дали задачите, поставени от учителя са били лесни или трудни за детето. Дали е играло интересна игра с другите деца  или е строило само замък от кубчета. Дали му е приятно, когато другите го въвличат в игрите си или го изолират. Дали то самото умее да привлича другите деца към своите игри или предпочита да го оставят на спокойствие. Дали се чувства щастливо, ентусиазирано, доволно или е обидено за нещо, разочаровано от другите или от себе си.

Обикновено сме свикнали да тълкуваме поведението на детето, за да си отговорим на тези въпроси, или да питаме учителя за поведението на детето в групата.

А сега нека се върнем на нашата собствена ситуация. Връщаме се в къщи след дългия работен ден и близките ни казват: „Много ти харесва на работа, щом се връщаш толкова късно?”; „Стига си се дразнил на шефа си. Трябва да го слушаш. Той най-добре знае какво трябва да се прави.”. Или пък се обаждат на шефа, за да го попитат дали сте си свършили работата днес. Какви чувства навява всичко това у вас?

Често подценяваме или ограничаваме възможността на децата да изпитват същите чувства като нас. „Той е малък, не разбира!” Самият факт, че не разбираме нещо обаче не пречи на чувствата и емоциите ни да бушуват вътре в нас. Напротив, точно тогава те са изключително интензивни. Те ни карат да се активизираме и да намерим отговорите на въпросите или ни карат да се потиснем от неумението ни да контролираме ситуацията и да се объркваме още повече.

Ежедневно децата преминават през разнообразни ситуации, които пораждат разнообразни чувства. А думата „послушание” не описа нито конкретна ситуация, нито конкретно чувство. И затова тя не може да съдейства на малкия детски свят да изглежда по-подреден, по-разбран и по-контролируем. Детето се нуждае от нещо, което ще го подкрепи в трудния процес на осмисляне на взаимоотношенията между хората, от изграждане на успешни стратегии за справяне с неразбираемото, от алтернативни модели на реакция.

А за всяко дете това „нещо” е нещо различно. Защото всяко дете е един огромен свят, чието опознаване ни коства много умения, време, разочарования и радости, много емоции и въпроси. Може би имаме нужда да перефразираме въпроса.

„Аз слушах ли моето дете днес?”

 

Автор: Десислава Попова