Великденски оцветявки в стил поп-арт

 

snimkaGore

Великденски оцветявки в стил поп-арт

Оцветяването е много типична дейност, която децата обичат. Механичната дейност, концентрацията и вниманието към детайла при оцветяването, допринасят за добро фокусиране на вниманието, успокояват и балансират. Оцветяването способства и за:

 

  • Развиване на краснопис,
  • Координация око-ръка
  • Фина моторика
  • Концентрация
  • Самоооценка

 

Материали:

 

Цветни моливи, флумастери.

Цел на играта:

Работа върху фокус на вниманието, координация око-ръка.

Възраст:

3-99г.

Как се играе:

Тук няма правила. Всеки оцветява както му харесва и с каквито материали му харесва. Аз предизвиках няколко деца сами да си създадат модел, който да оцветят и това се оказа също много забавно.

snimkaSreda

До кога продължава играта:

Докато всички се забавляват.

Полезни съвети:

  • Цветните моливи са за предпочитане, защото с флумастери децата често накъсват листа.
  • Деца по-малки от 5 години предпочитат да оцветяват по-кратко време. Подходящо за тях е моделът да се принтира на по-малък формат.
  • Ако децата, с които работите са достатъчно големи – 6+ години, могат сами да си направят собствен модел.

Вдъхновена от великденските празници направих няколко модела на картини за оцветяване в стил поп-арт, които може да си свалите, като въведете името и имейла си:

preview

[email-download download_id=“137″ contact_form_id=“136″]

 

Автор: Карина Господинова

Повече

„Дете до детето“ (фокусиране на вниманието, концентрацията)

Children-in-Circle2

„Дете до детето“ (фокусиране на вниманието, концентрацията)

 

При децата много лесно се забелязват трудности да се съсредоточат върху една дейност за повече от няколко минути. Времетраенето се увеличава с възрастта на децата. Също като мускулите на тялото, концентрацията може да бъде тренирана с подходящ набор от игри и упражнения.

Материали:

Не са необходими специални материали.

Цел на играта:

В краткосрочен план улеснява фокусирането на вниманието, а в дългосрочен влияе положително върху продължителността на задържане на вниманието върху извършвана дейност.

Възраст:

3-99г.

Как се играе:

  1. Всички участници се нареждат в кръг.
  2. Водещият на играта изпява (или рецитира) текста ред по ред, като пляска с ръце в ритъм.
  3. Участниците в играта повтарят изпетият текст и изпълняват инструкцията.
  4. Участниците в играта играят по двойки, за да изпълнят инструкциите.
  5. Текста, който може да се използва е следния:

Името на играта (децата повтарят)

е винаги еднакво: (повтарят)

дете до детето, (избират си партньор и изпълняват като докосват дланите на другото дете)

рамо до рамо, (децата в двойката допират рамената си)

бедро до бедро, (допират бедра)

гръб в гръб, (опират си гърбовете)

китка до китка, (допират си китките)

дете то детето, (тук се сменят партньорите, като новите партньори допират длани една в друга)

коляно до глезен, (изпълняват)

рамо го лакът, (изпълняват)

коляно до бедро, (изпълняват)

китка до рамо, (изпълняват)

дете то детето, (тук се сменят партньорите, като новите партньори допират длани една в друга)

лакът до палец ,(изпълняват)

ухо до рамо, (изпълняват)

пръст до пръст, (изпълняват)

нос до пръст, (изпълняват)

свършваме играта

както я започнахме: (децата намират първият си партньор)

дете до детето.

 

  1. Възможни са промени по текста, в зависимост от групата и желанието на водещия.

 

До кога продължава играта:

1-2 минути са достатъчни за фокусиране на вниманието. Може да продължите докато децата се смеят!

Полезни съвети:

  • Играта е прекрасна за събиране и умиряване на групата преди работа.
  • Ако играете просто за забавление, може да дадете на децата да водят играта.

Желая Ви много усмивки!

 

Автор: Карина Господинова

Повече

„Боулинг“ (обща моторика и креативност)

image%20(5)-600x600[1]

Общата или груба моторика се отнася до координираните движения, извършвани от по-големите мускулни групи на тялото. Ако не развият добре грубата си моторика, за децата може да се окаже трудно да овладеят фините движения, които са основополагащи за училищната готовност.

 

А може ли такава игра да развива и креативност? Разбира се. Просто скрийте топката и оставете децата сами да изберат какво може да използват вместо нея.

Децата просто ме удивиха при последната игра. Генерираха идеи с така скорост, че дори не смогвах да си ги записвам. Ще изброя само част от идеите, за да добиете представа за невероятната забава, която се получи:

–          Меки табуретки

–          Смачкана празна бутилка

–          Руло тоалетна хартия

–          Намачкани на топка листи

–          Събута обувка

Падна невероятен смях, макар че не изпробвахме всички предложни варианти. Децата с радост изследваха кое им е по-лесно да хвърлят и защо с някои предмети успяват да съборят повече бутилки отколкото с други.

 

Материали:

Кегли (в този случай празни бутилки от минерална вода),

Цел на играта:

Да бъдат съборени всички кегли.

Възраст:

3-8г.

Как се играе:

  1. Определя се място, където децата ще редят кеглите. Празни бутилки от минерална вода вършат чудесна работа.
  2. Определя се място, от което ще хвърлят.
  3. Определят какво ще използват вместо топка.
  4. Децата хвърлят предмета по кеглите според определения ред.

До кога продължава играта:

Докато децата се смеят!

Полезни съвети:

  • Ако децата изпитват затруднения да се подредят едно след друго, може да прибегнете до теглене на жребий, подреждане по възраст, първа буква от азбуката или височина.
  • На следващото разиграване винаги може да смените реда на децата.
  • Ако имате възможност да оставите децата да експериментират с различни предмети, това ще Ви донесе много смях и забавление, а децата ще могат да експериментират кое как лети, как пада и защо с някои предмети се събарят повече бутилки отколкото с други.
  • Позволете на децата сами да си нареждат кеглите.

 

Автор – Карина Господинова

Повече

Бяхме ли послушни днес?

colour-emotion-guide

„Беше ли послушен днес в детската градина?” „Слушаше ли днес баба?” „Ако си послушен ще ти купя играчка!”

Сигурно няма родител, който поне веднъж не е задавал подобни въпроси и не е правил подобни уговорки със своето дете. Какво обаче чува детето, когато го питаме това.

Нека направим един експеримент. Представете си, че се връщате от работа, където имате един шеф и около 20 колеги. В къщи ви посрещат вашите близки и ви питат „Бяхте ли послушни днес на работа?”. Какво е първото нещо, което ви минава през ума? Кое е това ваше поведение от 8-часовия работен ден, което ще интерпретирате като послушание? Може би това, че сте изпълнили всичко, което шефът е наредил. Или това, че сте успели да свършите ежедневните си задължения. Или това, че денят е минал спокойно и сте нямали проблеми с шефа и колегите. Или това, че сте помогнали на ваш колега да си изпълни задачите. Или …

„Послушанието” има толкова много измерения и всеки един от нас разбира тази дума по толкова различен начин.

А сега се замислете кое е това, което ще ви помогне да бъдете „послушни”? Може би, ако шефът ви забележи усилията, които полагате, и благодарение на това ви повиши заплатата. А може би, когато колегите ви показват уважение и имате възможност да получите подкрепа от тях. Или може би, ако всички ви доставят да си вършите работата и не ви занимават с глупости. Или ….

Има толкова много въпроси, които можем да си зададем за нашето поведение на работното ни място. Толкова много неща ни ядосват или ни радват. Дали има кой да ни чуе?

А дали има кой да чуе едно дете, което е прекарало 8 часа в детската градина, преминавайки през разнообразни ситуации, провокации и емоции? Какво ни носи отговорът: „Да, слушах?”. Дали можем да разберем дали задачите, поставени от учителя са били лесни или трудни за детето. Дали е играло интересна игра с другите деца  или е строило само замък от кубчета. Дали му е приятно, когато другите го въвличат в игрите си или го изолират. Дали то самото умее да привлича другите деца към своите игри или предпочита да го оставят на спокойствие. Дали се чувства щастливо, ентусиазирано, доволно или е обидено за нещо, разочаровано от другите или от себе си.

Обикновено сме свикнали да тълкуваме поведението на детето, за да си отговорим на тези въпроси, или да питаме учителя за поведението на детето в групата.

А сега нека се върнем на нашата собствена ситуация. Връщаме се в къщи след дългия работен ден и близките ни казват: „Много ти харесва на работа, щом се връщаш толкова късно?”; „Стига си се дразнил на шефа си. Трябва да го слушаш. Той най-добре знае какво трябва да се прави.”. Или пък се обаждат на шефа, за да го попитат дали сте си свършили работата днес. Какви чувства навява всичко това у вас?

Често подценяваме или ограничаваме възможността на децата да изпитват същите чувства като нас. „Той е малък, не разбира!” Самият факт, че не разбираме нещо обаче не пречи на чувствата и емоциите ни да бушуват вътре в нас. Напротив, точно тогава те са изключително интензивни. Те ни карат да се активизираме и да намерим отговорите на въпросите или ни карат да се потиснем от неумението ни да контролираме ситуацията и да се объркваме още повече.

Ежедневно децата преминават през разнообразни ситуации, които пораждат разнообразни чувства. А думата „послушание” не описа нито конкретна ситуация, нито конкретно чувство. И затова тя не може да съдейства на малкия детски свят да изглежда по-подреден, по-разбран и по-контролируем. Детето се нуждае от нещо, което ще го подкрепи в трудния процес на осмисляне на взаимоотношенията между хората, от изграждане на успешни стратегии за справяне с неразбираемото, от алтернативни модели на реакция.

А за всяко дете това „нещо” е нещо различно. Защото всяко дете е един огромен свят, чието опознаване ни коства много умения, време, разочарования и радости, много емоции и въпроси. Може би имаме нужда да перефразираме въпроса.

„Аз слушах ли моето дете днес?”

 

Автор: Десислава Попова

Повече

Домашен лесен туистър

snimka

„Домашен лесен туистър“ (игра за баланс)

Балансът е способността да се поддържа контролирана позиция на тялото, докато се изпълнява определена задача. Въпреки че баланса не се развива напълно при децата преди 12 годишната им възраст, работата по развитието му допринася за развитие на речта с по-късен етап.

Материали:

Цветни хартии, тиксо, зар

Цел на играта:

Децата да запазят баланс докато пристъпват от един цвят на друг.

Възраст:

4+г.

Как се играе:

  1. Подготвяме подходящ размер цветни листи – минимум по два от всеки цвят. Обезопасяваме ги с тиксо на земята.
  2. Играта може да се игра от толкова деца, колкото прецените, че може да се събрат на игралното поле. Оптималният вариант, който съм играла – 2 деца при 2 цветни листа от цвят, или 3 деца при 3 цветни листа от всеки цвят.
  3. Определяме кой цвят на коя цифра от зарчето ще отговаря.
  4. При сигнал, децата стъпват на цвят по желание с десен крак.
  5. Хвърля се зар, който определя къде трябва да сложат децата левия си крак.
  6. Играта продължава с редуването на ляв и десен крак.

До кога продължава играта:

Играта продължава докато децата се забавляват.

Полезни съвети:

  • Играта е подходяща за по-малка група деца или за игра вкъщи с мама.
  • За да затрудните по-големите деца може да включите допълнително условие: да не си пускат ръцете докато се местят по игралното поле.

Автор: Карина Господинова

 

Повече

Крис-крос

kris-kros

„Крис-крос“ – игра за преминаване на средната линия на тялото

След множество проучвания се стига до заключението, че за да се използва пълния потенциал на мозъка, той трябва да работи цялостно – да се включат повече мозъчни зони и да се подобри връзката между тях. Затова е нужно двете хемисфери да бъдат развивани, а връзката между тях да е усилена.

Преминаване на средната линия на тялото (вертикалната разделя тялото на лява и дясна половина) благоприятства за

  • Развитието на билатералните умения за пълзене, ходене или виждане в дълбочина и е от огромно значение за цялостната координация на тялото.
  • Подобряват бинокуляното зрение (виждането с двете очи), едновременното слушане с двете уши, координацията на лявата и дясната страна на тялото, както и на лявото и дясно полукълбо на мозъка.

Материали:

Хронометър

Цел на играта:

Преминаване през средната линия на тялото.

Възраст:

5-8г.

Как се играе:

За целта на играта съм подбрала 3 различни движения с повишаваща се трудност:

  • Докосване на коляното с дланта на противоположната ръка;
  • Докосване на коляното с лакътя на противоположната ръка;
  • Докосване на глезена с дланта на противоположната ръка;
  1. Определя се маршрут, по който децата ще преминават, който да завършва там, откъдето е започнал.
  2. Определя се реда на тръгване на децата (най-практично е децата сами да се договорят в какъв ред ще се подредят.)
  3. Предварително договаряте кое движение ще се изпълнява.
  4. При сигнал, първото дете започва да преминава по маршрута, извършавайки предварително договореното движение.
  5. Когато детето стигне до края на трасето, предава щафетата на следващото дете.
  6. Засича се времето на групата и се записва.

До кога продължава играта:

Добре е да се направят няколко извъртания на групата, за да се стимулират да постигнат най-добро време.

Полезни съвети:

  • Ако децата изпитват затруднения да изберат кой след кой ще се включи в Крис-крос щафетата, може да прибегнете до теглене на жребий, подреждане по възраст, първа буква от азбуката или височина.
  • На следващото разиграване винаги може да смените реда на децата.
  • Ако групата деца е от различни възрасти, за по-малките оставете само лесното движение – длан в коляно, а затруднете само по-големите.
  • Ако играете само с малки деца, може просто да направите гоненка, но с едно важно правило – и гонещият и гонените да използват само предварително договореното движение.
  • ВАЖНО – ако децата, с които работите, никога не са правили подобни упражнение е добре да се отработят предварително с няколко повторния.

Автор – Карина Господинова

Повече

Детето – начин на употреба

plakatNovKurs

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На 12 и 13 март 2016 година се проведе семинар организиран от Асоциацията за родителските кооперативи. На него присъстваха учители и специалисти работещи с децата в родителските кооперативи. Родителски кооператив „Слънчева пътека“ изпрати своя екип от професионалисти – Зорница Вълева – педагог и Десислава Попова – психолог, за да допълнят и обновят знанията си.

Семинара премина под надслов – Детето – начин на употреба. Два дни търсихме ли търсихме различни начини, за да напишем ръководство за употреба на детето, но се оказа, че и този път ударихме на камък. Остава ни още много труд да положим, за да успеем да вникнем в предизвикателствата и удоволствията, които ни носи общуването с децата.

Ден първи от нашето приключение беше посветен на общуването с детето, кризите, през които то преминава, стратегии за справяне с тях, маниер на работа на детския мозък и начини на учене. Водещият – клиничен и детски психолог Жулиета Темникова, успя прекрасно да балансира лекционният материал предвиден по програма и дискусиите между участниците. Голяма част от времето премина в истинска групова работа – обмяна на опит, идеи, разискване на проблеми и решения. Учителите успяха да бъдат полезни едни на други, да добият увереност и спокойствие.

Ден втори от семинара беше посветен на доста по „материалната“ страна на детето, а именно курс по първа долекарска помощ. Водеща на семинара беше Виктория Янакиева – прекрасна и енергична млада дама, която изуми всички с любовта си към това, което прави! За нея една добре направена превръзка е изкуство! Енергията и струеше от всяка една нейна дума, а това, което правеше най-силно впечатление бе великолепния баланс между необходимата информация и практиката, както и липсата на излишни детайли. Стегнато и чисто – като перфектната превръзка 🙂

 

Част от преживяванията ни можете да видите тук:

 

 

Автор: Карина Господинова

Повече

Децата и играта

Преди пет години и половина, когато се роди моята прекрасна голяма дъщеря, започнах да виждам детството с други очи. Неизменно ме следваха спомените от времето, прекарано навън с приятели,  децата от квартала, веселието, забавните моменти, смеха и страха, че улисани в игри сме закъснели и ни чака размахване на пръсти. Тичахме след топката по цял следобед – футбол, народна топка, ръбче, а слънцето играеше в косите ни и червеше бузите ни, даваше ни усещане за свобода. А стъмнеше ли се, квартала се огласяше от „едно, две, три…“ – брояхме само до 10 разбира се, играехме на криеница, далеч от абитюрентските неволи. Въображението ни чертаеше с пръчки в праха пред блока забавни картини, щастливи лица. Мечтаехме да покорим върхове, да бъдем навсякъде, и винаги, а забавлението в нашите очи беше подаръка за грижите на нашите родители.

Гледайки от позицията на родител, а в последствие и на педагог, осъзнах колко ползи има играта за децата. Не само тяхната първична и неподправена енергия изливаща се чрез играта, а и насочваната и модерирана от възрастен игра и знанието, което тя носи.

Затова започнах да водя и групи за игра в образователен център „Слънчева пътека“.

Всяка събота, за няколко часа с децата минаваме през няколко основни типа игри, които способстват цялостното им развитие:

Конструирането е основната игра, която използвам за развиване на логика, креативност и нестандартно мислене у децата. Те са винаги пълни с идеи, от стоеж на замък с пластмасови бутилки, до издигане на висок кула от конструктор Лего или дървени блокчета, та чак то изработката на лалета от хартия. Тези игри ви се струват стандартни, лесни за изпълнение, но какво ще кажете ако променим правилата? Например – да построим най-високата възможна кула, чиято основа е по-тясна от върха ѝ. Или да направим замък само с бутилки, които са поставени в хоризонтално положение.  Или да направим феи на цветята като облечем хартиените лалета с подходящи дрехи. Винаги когато детето е поставено пред нестандартна задача, то започва да твори, да измисля, да създава, а това неминуемо води до удовлетворение от собствените действия.

Съревнованието при децата става част от тяхното ежедневие още в детската градина и продължава през целият им живот. Тази непрекъсната надпревара създава у тях желание за конкуренция с останалите, но убива удовлетворението от добре свършената работа, от положение усилия, от прогреса, който сами са постигнали. Децата непрекъснато са въвлечени в състезания и конкурси за творчество, където повече или по-малко субективно се сравняват техните способности. Неподходящ подход към победата, загубата или крайната оценка може да доведе дори до развиването на комплекси. В групите за игра с децата преобразяваме идеята за съревнование: всичко отново са на старта, ентусиазирани, готови всеки момент да се впуснат в бягане, жужат като малък кошер, бързащи деца. Да, познахте – това е щафета! Любимата ми състезателна игра, в която всеки се старае да надскочи сам себе си, за да може накрая да се отчете най-доброто време на отбора. Истинско забавление!

Екипните игри също са много интересни, но и предизвикателни за децата. Най-сложното за тях се оказва точно това, че трябва да търсят подкрепа от останалите, и че само благодарение на тяхното съдействие могат да стигнат то победа. Организацията на цял отбор хлапета да изиграят отборна игра граничи по сложност с организирането на почивка на море за цялото семейство до девето коляно., защото изисква много търпени, комуникативни умения, дипломация, и компромиси не само от водещия играта, но и от децата. А удоволствието и гордостта от приключената игра не могат да се опишат  с думи.

Самооценката също може да бъде повишена посредством игра. Както знаете тя се основава на визията, която детето има за себе си и мястото си в света около него, а ниската самооценка се дължи до голяма степен на наранено его. В училище децата често се срещат с оценката на крайният резултат. Това, което се опитвам да постигна е да науча децата да ценят развитието на своите качества, прогреса, който са направили, за да стигнат до резултата, да се гордеят с него и с уникалните си способности.

Сигурно се забелязали, че в последните години водещите компании непрекъснато търсят да наемат или се стараят да обучат хора с високо ниво на емоционална интелигентност. Способността да разбираш своите чувства и тези на околните, да ги осмисляш, споделяш и да реагираш правилно на тях е наистина високо ценена в днешно време. Тя повишава нивото на общуване между хората,  създава хармония и спокойствие.  Децата от най-ранна възраст могат да се научат да разпознават богата гама от чувства. Необходимо е да се подходи с търпение и уважение към малкото дете. Учим децата да се хранят с лъжица като им показваме, подкрепяме ги и ги насочваме с обич и топлина. По същият начин можем да ги научим да разпознават своите чувства, да ги разбират, ценят и да реагират правилно на тях, като им подадем „лъжицата“ чрез игри за емоционална интелигентност, започвайки от най-лесните стъпки – а именно „Познай какво чувство е изписано на лицето ми.“.

И не на последно място разбира се са активните игри. Ние сме създадени, за да водим активен живот, да сме в непрекъснато движение. Дишаме, значи сме живи. Активни сме, значи сме свободни. Едно дете е изпълнено с енергия, то непрекъснато се движи и всяко негово действие за него е игра. Докато за възрастният движението означава спорт, при децата преминаването от една активност в друга е въпрос на удоволствие, а напредъкът на общата им моторика благоприятства работата на мозъка. Танците са безспорен хит, тъй като ангажират цялото тяло в движение. А и да ви кажа честно няма как да събереш на едно място снегорин, влак и кола, освен в детска игра.

Други типове игри, които често използвам в групите за игра са логическите задачи, игрите за концентрация и мотивация, за развитие на умения за комуникация. Задължително включвам в предвидената програма и едно творческо занимание.

Може да се включите в нашия „Ден на отворените врати” на 19.03.2016г. (https://www.facebook.com/events/1144101932301699/), за да получите повече информация.

 

Статията подготви: Карина Господинова

 

 

Повече

Как да развиваме комуникативните умения на децата или „дървото” на комуникацията

Как да развиваме комуникативните умения на децата  или „дървото” на комуникацията

 

Породена от вашите асоциации, настоящата статия включва някои основни идеи за това как да подкрепите децата в тяхното езиково и речево развитие.

 

Комуникацията е едно от най-важните социални явления за хората. За да развие добри комуникативни умения, едно дете е необходимо да бъде правилно и навременно подкрепено още от най-ранно детство. Общуването не е само водене на разговори, то е създаване на връзка между хората, то е неразделна комбинация между говорене и разбиране, между слушане и наблюдение, между споделяне на информация, мисъл, идея.

Общуването между хората се реализира предимно чрез речта и езика и се придружава с т.нар. невербални комуникативни актове – жест, поглед, усмивка, поза, интонация и т.н.

Говорейки за общуване е важно да се разграничат речевите и езиковите умения. Първите обхващат начина, по който се изговарят думите, изреченията и отделните звукове, а вторите – начина, по който се разбира речта на другите и се продуцира собствена такава. Тук се включват всички езикови правила – граматически и стилистични, както и практическото използване на езика като средство за комуникация. И двете умения са еднакво важни, за да има разбирателство, сътрудничество и напредък в общуването между хората.

Развитието на комуникативните умения при децата започва още с тяхното раждане, защото именно тогава се поставя стабилната основа на говора и езика, който ще използва детето в бъдеще. Какво детето чува от майка си и баща си, от своите роднини, познати, приятели, какви  дейности и игри му се предлагат в ежедневието, как то се подкрепя и мотивира за включване в тях – всичко това е от изключително значение за начина, по който то ще разбира чуждите и ще изразява своите мисли. Няма точен алгоритъм, който да гарантира моделирането на конкретни комуникативни способности, но има дейности, осъществяването на които подпомагат този процес чрез стимулиране развитието на познавателните процеси (внимание, памет, мислене) и моториката (обща и фина) – две сфери, непосредствено свързани с придобиването на езикови и речеви умения.

Раждайки се, детето „мисли” чрез движения и допир, израствайки мисленето му „борави” с образи, а след овладяването на езика започва развитието на т.нар. логическо мислене. Затова е важно да се предлагат подходящи дейности, които от една страна да отговарят на типа мислене към момента, а от друга – да стимулират преминаването на следващ етап. И това може да се случи без скъпи играчки и специални техники и упражнения, без излишно напрежение за подготовка, а с минимум усилия и с битови предмети и занимания в ежедневното взаимодействие между родители и деца.

Паралелно на познавателното развитие е важно и физическото развитие на детето – неговата обща и фина моторика, това, което то може да прави с тялото си, с крачета, с ръчички, с пръстчета. Може да изглежда парадоксално, но науката от години е доказала тясната връзка между тренирането на моториката и развитието на речта и езика в развитието на децата и то не само по отношение на писането. Всички дейности свързани с прецизни движения на малките мускулни групи са също така и незаменимо средство за трениране на концентрацията на вниманието, съсредоточеността, търпението, сръчността, удовлетвореността, самостоятелността и много други.

За езиковото развитие не трябва да се забравя разбира се и най-важния момент – живата комуникация с най-близките, речта, която детето чува ежедневно, приказките, които му се четат, песните, които му се пеят, стихчетата, които се опитва да повтаря. Не са достатъчни пасивните канали на езиково продуциране, като телевизия и интернет. Въпреки че имат и своето положително въздействие, например чрез онагледяването, те нямат лично отношение, не могат да похвалят, поощрят и мотивират. Именно с това те създават по-скоро опасност от закърняване на речевите способности, отколкото да съдействат за тяхното развитие.

Детето учи и се развива най-пълноценно в тези моменти, когато има до се бе си значим човек, на който има доверие, и когато активно взаимодейства с този човек, когато има своята роля и отговорност в това взаимодействие и когато има баланс в тези взаимоотношения.

 

Повече за балансираното родителство може да научите в предлаганите в Център „Слънчева пътека” групи за обмяна на родителски опит – тук.

 

Така комуникативните умения на децата могат да се сравнят със стъблото на едно дърво, чийто корени са моториката, познавателните процеси, живото взаимодействие, и което се разклонява в два основни, но винаги взаимосвързани и взаимовлияещи се „клона” – разбирането и говоренето. И за да израсне здраво това дърво, са необходими определени условия, а понякога и специални грижи. Така както, за развитието на речта и езика при децата са необходими определени условия, а понякога и намесата на специалисти.

 

Център „Слънчева пътека” предлага логопедични и психологични консултации за деца и родители, които имат въпроси по темите за детското развитие. Може да се включите в нашия „Ден на отворените врати” на 19.03.2016г. (https://www.facebook.com/events/1144101932301699/), за да получите повече информация.

 

Статията подготви: Десислава Попова (психолог и логопед)

Повече