Бяхме ли послушни днес?

colour-emotion-guide

„Беше ли послушен днес в детската градина?” „Слушаше ли днес баба?” „Ако си послушен ще ти купя играчка!”

Сигурно няма родител, който поне веднъж не е задавал подобни въпроси и не е правил подобни уговорки със своето дете. Какво обаче чува детето, когато го питаме това.

Нека направим един експеримент. Представете си, че се връщате от работа, където имате един шеф и около 20 колеги. В къщи ви посрещат вашите близки и ви питат „Бяхте ли послушни днес на работа?”. Какво е първото нещо, което ви минава през ума? Кое е това ваше поведение от 8-часовия работен ден, което ще интерпретирате като послушание? Може би това, че сте изпълнили всичко, което шефът е наредил. Или това, че сте успели да свършите ежедневните си задължения. Или това, че денят е минал спокойно и сте нямали проблеми с шефа и колегите. Или това, че сте помогнали на ваш колега да си изпълни задачите. Или …

„Послушанието” има толкова много измерения и всеки един от нас разбира тази дума по толкова различен начин.

А сега се замислете кое е това, което ще ви помогне да бъдете „послушни”? Може би, ако шефът ви забележи усилията, които полагате, и благодарение на това ви повиши заплатата. А може би, когато колегите ви показват уважение и имате възможност да получите подкрепа от тях. Или може би, ако всички ви доставят да си вършите работата и не ви занимават с глупости. Или ….

Има толкова много въпроси, които можем да си зададем за нашето поведение на работното ни място. Толкова много неща ни ядосват или ни радват. Дали има кой да ни чуе?

А дали има кой да чуе едно дете, което е прекарало 8 часа в детската градина, преминавайки през разнообразни ситуации, провокации и емоции? Какво ни носи отговорът: „Да, слушах?”. Дали можем да разберем дали задачите, поставени от учителя са били лесни или трудни за детето. Дали е играло интересна игра с другите деца  или е строило само замък от кубчета. Дали му е приятно, когато другите го въвличат в игрите си или го изолират. Дали то самото умее да привлича другите деца към своите игри или предпочита да го оставят на спокойствие. Дали се чувства щастливо, ентусиазирано, доволно или е обидено за нещо, разочаровано от другите или от себе си.

Обикновено сме свикнали да тълкуваме поведението на детето, за да си отговорим на тези въпроси, или да питаме учителя за поведението на детето в групата.

А сега нека се върнем на нашата собствена ситуация. Връщаме се в къщи след дългия работен ден и близките ни казват: „Много ти харесва на работа, щом се връщаш толкова късно?”; „Стига си се дразнил на шефа си. Трябва да го слушаш. Той най-добре знае какво трябва да се прави.”. Или пък се обаждат на шефа, за да го попитат дали сте си свършили работата днес. Какви чувства навява всичко това у вас?

Често подценяваме или ограничаваме възможността на децата да изпитват същите чувства като нас. „Той е малък, не разбира!” Самият факт, че не разбираме нещо обаче не пречи на чувствата и емоциите ни да бушуват вътре в нас. Напротив, точно тогава те са изключително интензивни. Те ни карат да се активизираме и да намерим отговорите на въпросите или ни карат да се потиснем от неумението ни да контролираме ситуацията и да се объркваме още повече.

Ежедневно децата преминават през разнообразни ситуации, които пораждат разнообразни чувства. А думата „послушание” не описа нито конкретна ситуация, нито конкретно чувство. И затова тя не може да съдейства на малкия детски свят да изглежда по-подреден, по-разбран и по-контролируем. Детето се нуждае от нещо, което ще го подкрепи в трудния процес на осмисляне на взаимоотношенията между хората, от изграждане на успешни стратегии за справяне с неразбираемото, от алтернативни модели на реакция.

А за всяко дете това „нещо” е нещо различно. Защото всяко дете е един огромен свят, чието опознаване ни коства много умения, време, разочарования и радости, много емоции и въпроси. Може би имаме нужда да перефразираме въпроса.

„Аз слушах ли моето дете днес?”

 

Автор: Десислава Попова

Повече

Как да развиваме комуникативните умения на децата или „дървото” на комуникацията

Как да развиваме комуникативните умения на децата  или „дървото” на комуникацията

 

Породена от вашите асоциации, настоящата статия включва някои основни идеи за това как да подкрепите децата в тяхното езиково и речево развитие.

 

Комуникацията е едно от най-важните социални явления за хората. За да развие добри комуникативни умения, едно дете е необходимо да бъде правилно и навременно подкрепено още от най-ранно детство. Общуването не е само водене на разговори, то е създаване на връзка между хората, то е неразделна комбинация между говорене и разбиране, между слушане и наблюдение, между споделяне на информация, мисъл, идея.

Общуването между хората се реализира предимно чрез речта и езика и се придружава с т.нар. невербални комуникативни актове – жест, поглед, усмивка, поза, интонация и т.н.

Говорейки за общуване е важно да се разграничат речевите и езиковите умения. Първите обхващат начина, по който се изговарят думите, изреченията и отделните звукове, а вторите – начина, по който се разбира речта на другите и се продуцира собствена такава. Тук се включват всички езикови правила – граматически и стилистични, както и практическото използване на езика като средство за комуникация. И двете умения са еднакво важни, за да има разбирателство, сътрудничество и напредък в общуването между хората.

Развитието на комуникативните умения при децата започва още с тяхното раждане, защото именно тогава се поставя стабилната основа на говора и езика, който ще използва детето в бъдеще. Какво детето чува от майка си и баща си, от своите роднини, познати, приятели, какви  дейности и игри му се предлагат в ежедневието, как то се подкрепя и мотивира за включване в тях – всичко това е от изключително значение за начина, по който то ще разбира чуждите и ще изразява своите мисли. Няма точен алгоритъм, който да гарантира моделирането на конкретни комуникативни способности, но има дейности, осъществяването на които подпомагат този процес чрез стимулиране развитието на познавателните процеси (внимание, памет, мислене) и моториката (обща и фина) – две сфери, непосредствено свързани с придобиването на езикови и речеви умения.

Раждайки се, детето „мисли” чрез движения и допир, израствайки мисленето му „борави” с образи, а след овладяването на езика започва развитието на т.нар. логическо мислене. Затова е важно да се предлагат подходящи дейности, които от една страна да отговарят на типа мислене към момента, а от друга – да стимулират преминаването на следващ етап. И това може да се случи без скъпи играчки и специални техники и упражнения, без излишно напрежение за подготовка, а с минимум усилия и с битови предмети и занимания в ежедневното взаимодействие между родители и деца.

Паралелно на познавателното развитие е важно и физическото развитие на детето – неговата обща и фина моторика, това, което то може да прави с тялото си, с крачета, с ръчички, с пръстчета. Може да изглежда парадоксално, но науката от години е доказала тясната връзка между тренирането на моториката и развитието на речта и езика в развитието на децата и то не само по отношение на писането. Всички дейности свързани с прецизни движения на малките мускулни групи са също така и незаменимо средство за трениране на концентрацията на вниманието, съсредоточеността, търпението, сръчността, удовлетвореността, самостоятелността и много други.

За езиковото развитие не трябва да се забравя разбира се и най-важния момент – живата комуникация с най-близките, речта, която детето чува ежедневно, приказките, които му се четат, песните, които му се пеят, стихчетата, които се опитва да повтаря. Не са достатъчни пасивните канали на езиково продуциране, като телевизия и интернет. Въпреки че имат и своето положително въздействие, например чрез онагледяването, те нямат лично отношение, не могат да похвалят, поощрят и мотивират. Именно с това те създават по-скоро опасност от закърняване на речевите способности, отколкото да съдействат за тяхното развитие.

Детето учи и се развива най-пълноценно в тези моменти, когато има до се бе си значим човек, на който има доверие, и когато активно взаимодейства с този човек, когато има своята роля и отговорност в това взаимодействие и когато има баланс в тези взаимоотношения.

 

Повече за балансираното родителство може да научите в предлаганите в Център „Слънчева пътека” групи за обмяна на родителски опит – тук.

 

Така комуникативните умения на децата могат да се сравнят със стъблото на едно дърво, чийто корени са моториката, познавателните процеси, живото взаимодействие, и което се разклонява в два основни, но винаги взаимосвързани и взаимовлияещи се „клона” – разбирането и говоренето. И за да израсне здраво това дърво, са необходими определени условия, а понякога и специални грижи. Така както, за развитието на речта и езика при децата са необходими определени условия, а понякога и намесата на специалисти.

 

Център „Слънчева пътека” предлага логопедични и психологични консултации за деца и родители, които имат въпроси по темите за детското развитие. Може да се включите в нашия „Ден на отворените врати” на 19.03.2016г. (https://www.facebook.com/events/1144101932301699/), за да получите повече информация.

 

Статията подготви: Десислава Попова (психолог и логопед)

Повече

Стартира група за обмяна на родителски опит

Група за обмяна на родителски опит

За родители на деца между 3 и 7 години

Голяма част от родителите си задават въпроси като: „Какво се случва с детето ми?”, „Справям ли се добре като родител?/“”, „Как мога да помогна на детето си?”, „Как трябва да постъпя, когато детето ми…?“.

Отговорите на тези и други въпроси ще търсим заедно в нашата група за обмяна на родителски опит, която стартира в Център „Слънчева пътека”.

Какво е група за обмяна на опит?

Групата за обмяна на опит е място, където всеки участник може да зададе своите въпроси, да сподели своите знания, опит, наблюдения, преживявания и успешни стратегии за възпитание, както и да получи много нови познания за детското развитие, за себе си и за собствената си родителска роля, да се обогати с много нови идеи и с конкретни начини на взаимодействие със своето дете.

Всичко това се случва в непринудена среда, сред участници със сходни интереси, но и с различни гледни точки, посредством интерактивни методи и с помощта на специалисти по детско развитие.

За кого е предназначена групата?

Групата е отворена за всички родители на деца във възрастовия период между 3 и 7 години, които искат да учат и да се развиват и по този начин да подкрепят развитието и обучението на своите деца.

Максималният брой участници в една група е 12 човека.

Каква е продължителността на груповата работа?

Срещите на една група са 10 на брой с продължителност от 2 часа.

Провеждат се по две срещи на месец, организирани във време, договорено с участниците.

За какво ще се говори по време на срещите?

Всяка среща е посветена на определена тема. Всички теми са взаимно свързани.

Програмата включва:

Тема 1: Колко различни, колко еднакви или въпросите, които си задавам като родител – среща за опознаване, за въвеждане в методите на работа на групата и за споделяне на очакванията и въпросите на участниците във връзка със заложените теми.

Тема 2: В света на детето – какво знаем за детското развитие – какво се случва с детето между 3 и 7 години и кои са неговите основни потребности.

Тема 3: Да съм добър родител – какво означава това? – какво е да си родител, какви емоции, страхове и радости носи това, какво е важно да даде един родител на детето си?

Тема 4: Как станах родител или осъзнатото родителстване – какво влияе върху ролята на родителя, как се преплита опита ни като дете с опита ни на родител.

Тема 5: Играта, в която се случва развитието – какво е значението на играта за детето и как да намерим своето място в нея.

Тема 6: Между любовта и границата – предизвикателството на родителя – кои са разумните ограничения, които да се поставят на детето и как те се отразяват на развитието на детето и на връзката родител-дете.

Тема 7: Най-важният въпрос: „Как?”– кои са позитивните техники на възпитание и как да ги прилагаме – I част.

Тема 8: Най-важният въпрос: „Как?” – кои са позитивните техники на възпитание и как да ги прилагаме – II част.

Тема 9: Златната среда или балансирано родителстване – къде е доброто съотношение между самостоятелност и зависимост, свобода и контрол, обгрижване и взискателност спрямо детето.

Тема 10: Раздяла и нова посока – обобщение и равносметка на постигнатото в групата.

Кои са водещите на групата?

Десислава Попова – психолог и логопед. Има дългогодишен опит в следните направления: консултиране на деца; групова работа с деца; работа със семейства – със затруднения при отглеждането на децата, приемни семейства, осиновители; подготовка на специалисти за работа с деца и семейства. Водещ на редица обучения-тренинзи за родители и специалисти.

Теодора Бедрозова-Петрова – психолог, психотерапевт. Работи с деца и техните родители, консултира, супервизира и обучава приемни семейства и осиновители. Води обучения и супервизии на екипи, работещи с приемни родители и кандидат-осиновители.

Как става заплащането за участие в групата?

Заплащането за участие може да бъде направено по два начина:

-заплащане на всяка отделна среща – 15 лв.

-заплащане на всички срещи предварително – 135 лв.

При присъствие на двамата родители, единият ползва 50% отстъпка от цената.

Кога стартира групата?

Групата стартира след записване на минимум 10 участника.

Как мога да се запиша?

Записването за участие става на следните места:

GSM: 0877 77 27 99 – Десислава Попова

e-mail: slanchevapateka@gmail.com

Повече